Току що приключиш с гледането на страхотна лекция на Филип Зимбардо, посветена на злодеите и героите в реалния живот ![]()
Като оставим настрана останалото, лекцията се свежда до един избор представен пред всеки от нас като човек, а именно дали да бъдем „зли“ – да нараняваме и злоупотребяваме с останалите, дасе поддадем на корупция и т.н., дали да бъдем пасивни и просто да възприемаме нещата както се случват, или напротив да бъдем активни – да действаме, да чакаме момент, в който да се проявим.
Естествено проблем на съвременното общество, особено тук у нас, е че хората са тотално пасивни и незаинтересовани, когато не клонят към злата половина де.
Това, което Змбардо предлага, е да обучаваме децата си в „геройско въображение“ – да ги учим да бъдарт „герои в изчакване“ – такива,които да реагират в необходимата ситуация.
Цялото нешо ме накара да се замисля, колко много всъщност прилича на някои от идеите на рицарството, и как всъщност те могат да бъдат много подходящи за възпитаването на един млад човек.
Понятия като „дълг“, „чест“, „уважение“,“морална отговорност“, са все неща,които според мен трябва да са в основата на обучението на малчуганите. Тези неща, наред с това, да ги обучаваме да бъдат смели и инициативни – да действат във всяка една ситуация,която би го изискала, а не да стоят като пасивни зяпачи.
Ето и класическите рицарски ценности:
Смелост
Справедливост
Щедрост
Милост
Вяра
Благородство
Надежда
Сила
Скромност
Като прибавим към тях и инициативност, кажете ми, не са ли това ценности, които биха изградили страхотен човек? Сравнете ги с „ценностите“, които съвременната култура възпитава – да си сеирджия и далавераджия, да се кефи на страданието на другите и „прееби другарче“ да ти е хоби…
От кое имаме повече нужда, кое е по-добре за хората?






