h1

Maлко за турското иго

октомври 16, 2008

Единственото по-митологизирано нещо от прабългарите в нашата история е турското робство. Изключително силно политически оцветено и основно оправдание защо сме на това дередже, то е един от основните елементи във възпитанието в патриотизъм. Лошото в случая е… че е силно митологизирано.

Една от добрите страни на т.нар. шреход е че ни позволи да използваме доста външни източници и позволи възникването на външни за утвърдената наука исторци, които със същия ефект, но с по-богати познания успяват да преразглед голяма част от господстващата парадигма. Естесвено голяма част от тях са разни хаховци, които търсят произхода на българите къде ли не. Новото време е създало папата- Божидар Димитров и главния мюфтия Зиези,както и дузините споменати хаховци. Все пак има малка нша хора,които се занимават сериозно и с правилен подход към историята. Те остават в сянка,защото често се ровят из прашни архиви и представят една далеч не толкова романтична картинка на миналото ни. На подобни изследователи дължим и множество проучвания относно един от доста мрачните периоди от нашата история – падането под турско „робство“.

Да погледнем учебникарската версия – Втората половина на 14-ти век. България е разпокъсана. Идват турците и почват да колят и бесят наред. Въпреки епичните сражения и боеве до последния човек, неспособността да се обедиим ни изиграва лоша шега. Турците ни завземат – второто българско цартво пада през 1396 и почва колене и гнет,които продължава 5 века…

А сега малко размисли и факти (да перифразираме оня професор от оная телевизия.
Да започнем от годината – 1396 година е предполагаемата за смъртта на Иван Шишман, но по това време в документите той се споменава само като „Господар Търновски“, а не като цар. В турските документи е наречен бей. Докато единият от синовете му – Иван Александър се титлува цар.
А падането на земите – 1396 година пада Търновскто царство, но за видинско се срещат документи чак до 1422 година. Част от градовете по южното ни черноморие били овладени едва няколко месеца преди падането на Константинопол. А земите на север от Дунав? Едва напоследък се повдига въпроса за тяхната принадлежност. Една част безспорно е била под Унгарска власт, но друга е била важна част от Българската държва.
Има сведения(конкретно пътеписи) от втората половина на 14-ти век,които посочват Видин за „средата на бългрската империя“. Румънският Влад Дракула носи типичната за българското царство титал „Воевода“, а до 18-ти век поне в южната част на северната ни съседка се е говорило на български.. Знаем че Влади е бил сравнително независим до доста късно – втората половина на 15-ти век.
А българксите земи по това време, според класическата хипотеза отдавна били яко потурчени, всички благородници изкални и на тяхно място поставени турски бейове. Обикновените хора били избивани, кърмачетата били изземвани от ръцете им и водени за еничари, а всеки христянин бил жестоко репресиран…
Да погледнем…някой чувал ли е за манастира в Кремиковци – втората половин ан 15-ти век…а Драгалевци? Пак тогава.
Имаме и множество идентифицирани ктиторски портрети на български боляри оттогава:
Радивой /1493/ София, Кремиковци – болярин
Тодор /поч. 1492/ , София, Кремиковци – негов син
Драгана /поч. 1492/ София, Кремиковци – негова дъщеря
Радослав Мавър /1476/ София, Драгалевци – болярин или първенец
Вида /негова съпруга/ /1476/ София, Драгалевци
Никола Граматик – техен син /1476/ София, Драгалевци
Стахия – техен син /1476/ София, Драгалевци
Радич /1454/ София – “български воевода в София”
“ктитор” Георги /1469/, София – велможа
[quote=“FrujinAssen“]
На тях ясно личат хора богати-хора боляри. Без да се държи сметка че тези портрети са свързани просто с построяването на тези манастири, липсата на подобни портрети се обявява за край на българската аристокрация.
Случаят с тези ктиторски изображения дава ясна предствава за поведението на историографията към този период. Вместо да се зададе въпроса, откъде тези хора имат пари и влияние 100 години след падането на София под турска власт просто се обяснява че това са „остатъци“. Тук всеки разумен човек си задава въпроса след българската аристокрация не е унищожена за 100 години, какво и пречи да съществува и за в бъдеще в османската империя.
Сэществува едно много добре познато сведение което също също се тълкува в подобна превратна светлина.
1587 г. – Раймонд Любенау, пътепис : “В тази страна България изобщо няма благородници, както и в цялата турска земя… Мнозина от родовете на старите владетели … се женят за овчарски дъщери.” /тази „страна България“, а и указва че съществуват „мнозина от родовете на старите владетели“/
Това свединие се коментира като част от катастрофата на българската аристокрация. Никой обаче не държи сметка че въпросният извор коментира събития 200 години след турското завоевание! Никой дори не се замисля че българската аристокрация отново „умира“ 100 години след като вече е погребана от родните историци.!
[/quote]

Да се върнем малко по- на север. При Константин и братовчед му Фружин. Обикнвено те се свързват с първото „възстание“ срещу турска власт. Така нареченото му възстание, все повече губи тази си аура и се изяснява като опит за връщане на българск иземи на юг – http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3612&st=20

Само тези данни изместват окончателното поробване с над половин век, а има косвени данни, макар и теорията да се разработва все още, че България окончателно пада 1689 година.

Но все още сме в началото на 15-ти век. Империята по това време не е турска,а е основана на религиозна основа. Ако си мюсюлманин си пълноправен гражданин. Явно е, че е имало и огромна толерантност към останалите религии. Наличието на споменатите в цитата спахии е само един от тези показатели. А възможността да се запишеш като войнук предоставя един доста добър шанс за обикновения селянин и дребните благородници, особено предвид тежките условия пред които са изпратени. Именно тези по-добри условия и възможността за социално и икономическо издигане са допринесли огромна част от българите да минават на туркса страна. Практика е било и добровоно предалите се да бъдат оставяни на власт. НЕ случайно дори Иван Шишман на два или три пъти е бил васал на турския султан…
А освободителния поход на Владислав Варненчик през 1444? Ами той няма нищо общо с освобождението на българия. Тя като територия е обещана на Януш Хуняди. А походът по същество е кръстоносен – демек срещу всичко анти-християнско. КОето включва и българите като схизматици. Даже по-зле – мюсюлманинът мже да се обърне но схизматикът вече е бил в лоното на църквата и се е отказал! В крайна сметка по бойните полета измират повече българи в опит да защитят това,което имат и да запазят относителната автономия дадена им от османците,отколкото турски войски. На повечето места ядрото на войската ебило от български войнуци с малка група османци предводители.

Е походът е минал. А да погледнем и още един момент преподаван в учебниците- там се казва че раята трябва да се облича в черно или сиво и тям подобни. Я погледнете стнописите от споменатите манастири. А сега прочетете и това:
„Носията на тези жени (българките) е забележителна. Облечени са само с една риза от грубо платно, от каквото у нас правят чували. Разноцветната бродерия, с която ги украсяват, им харесва много , въпреки че е лошо изработена и смешна. Когато видяха нашите ризи от съвсем фино платно, се учудиха от скромността ни да носим толкова прости и едноцветни ризи (!!!!! ).
Най-странни ми се сториха кулите върху главите им – сламени шапки, покрити с платно, с особена форма, точно обратна на това, което носят нашите селянки, чиито шапки са по-широки в долната част, а нагоре постепенно се стесняват, докато тук горната им част е по-широка от долната; отгоре са открити и имат широк отвор към небето. Изглежда, като че ли са направени да улавят дъжд и слънце (!!!!!), докато нашите – за да се предпазваме. Между горния и долния край са прикачени монети, медали, парченца оцветено стъкло и всичко възможно, което блести, колкото и просто да е. Така те вярват, че са добре украсени. Този вид шапки придават стойност и достойнство на жените, които ги носят, понеже трябва да пристъпват внимателно, за да не ги съборят, и приличат на Клитемнестра, Хекуба или на някоя царица от комедията…“

Това е от френския хуманист Гизлен дьо Бузбек, от средата на 16-ти век

През 16-ти и 17-ти век основното производство, икономика и агрикултура в османската империя са в ръцете на българите.

Все пак има и известна доза истина в историите за кланетата и потискането – След като турците са отблъснати при Виена и става ясно че за голяма част от тръгналите на поход няма да има големи награди, най-накрая се премахват старите управници и се поставят нови-турски.А познатите ни коления и избивания са едва от 17-ти до 19-ти век. Което намалява робството ни с окол два века и половина.

Ето и няколко цитата:
[quote“frujinAssen“]Циркулярна султанска заповед
Чу се, че момчетата по моя височайша заповед, събрани преди време от подведомствените ви селища, дойдоха в щастливата ми столица, и след като станаха мюсюлмани, някой от тях избягаха и стигнаха обратно по местата си и се отметнаха от мюсюлманството. Заповядвам, и щом пристигне височайшата ми заповед, да провериш и изследваш истински тази случка и да видиш дали действително има като тях взети по моя височайша заповед, питомци-еничари, които сега са избягали и са се отметнали от мюсюлманството, колко души са и да съставиш списък с имената и отличителните им белези, а самите тях да оковеш във вериги, да ги дадеш за придружаване и да ги изпратиш в в щастливия ми двор. Но добре да предупредиш хората, с които ги изпращаш, навсякъде по пътя да се предпазват, за да не би по немара да им се даде възможност да се отлъчат, тъй да знаеш.
Из „Пътешествие“ на Еспри Мари Кузинери 70 те години на 18 век
Един чиновник, назован воевода, поддържа полицейската власт НАД РАИТЕ и деспотично съди всичко, което е под властта му. При него служат военни, има и затвор в жилището си. Но тъй като назначението му зависи от бея, който е управител, той си позволява изстъпления само дотолкова, доколкото началникът му ги търпи и не предизвикват заплаха от изяви на възмущение от страна на архиепископа…
Забележете, султана не е сигурен че в селищата подвластни на въпросния управител има избягали еничари (априори се приема че има такива), но иска те да бъдат открити и върнати. Забележете как се набляга да не избягат. Очевидно еничарството съвсем не е било популярно и малцина са били тези които не са бягали.
Забележете второто. Чиновника е воевода и има съдебна власт НАД РАИТЕ. От това аз си вадя заключение че в едно по ранно време съдебната власт над българите е била в ръцете на местните автономни български управници, за които така и не можах да напиша статия[/quote]
[quote=“FrujinAssen“]
Из пътешествие на Гийом Антоан Оливие 90 те на 18 век.
Воевода е управител на някоя малка област или град, КОЙТО НЕ ВЛИЗА В ПАШАЛЪКА и понякога е апанаж на някоя султанка, на великия везир, капудан пашата или някой друг висш чиновник в империята. Той се ползва с всички привилегии на пашата с два туга но има по долен чин Когато му е наредено да върви начело на въоражените сили от своята област, той присаединява знамената си към тези на някой паша с три туга.
В островите на архипелага мюсюлманинът или гръкът, натоварен от портата да събира данъкът и да пази редът, наречен също с името воевода.[/quote]

Така че стига разни хора са обвинявали турското робство за проблемите си, а да си седнат на д-то и да направят нещо градивно за себе си и държавата

За повече информация по темата – nauka.bg/forum
traditsia.com/forum, секциите за средновековие

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: