h1

Историята на един несполучлив кръстоносен поход

март 25, 2009

Казано по друг начин, кратка разхода от Варна до София, ЛАРП в сняг до коленете и епични чакания по автобусни спирки и гари…

По принцип чиготци не участваме много често по ларпове, но се случва. В конкретния случай четирима от нас поеха на похоТ в далечните софийски земи за да придобият ново знание…или нещо подобно.

Вечер 1. и ден 1
Всичко започна с отчайващо размазваща вечер във влака. Грохнали и недоспали сутринта бяхме посрещнати от петия чиготец и банда от ларпаджиите на гарата. Беше сладка картинка, особено погледите на минувачите и куките наоколо.

Задоволството ми бързо се изпари щом си подадох носа извън гарата – сняг, студ и кални улици. И трябваше да сменим няколко автобуса. Но за това по-късно.
Та някакси стигнахме до покрайнините на Железница,където щеше да се проведе мероприятието. Таман вече изнемогвах от тежестта на 30-ната кила желязо на гърба ми когато се появи спасителя, под формата на нашия главен редактор на „Фантазия без граници“ и няколко коли, които ни освободиха от багажа ни.
Най-накрая се добрахме до мястото на провеждане на играта. Снега вече валеше малко по-сериозно, а аз бидейки идиот не си бях взел допълнителни дрехи и вече мръзнаех. И псувах скапания сняг, че ще се налага да чистя брони като невидял. АМа аз съм си тъп да мъкна толкоз желязо, само за да може да ръждяса.

От ляво на дясно: Владо, Аз, Здравеца и Васко

Накратко за фабулата:
Банда не особено подготвени за какво ги чака кръстоносци се спускат на север посред зима за д апокръстват местни езичници в словото на бог Белор. Последните май не са много съгласни и така…

Всичко започна към 10:10 и 30 по моя преценка. Прочетоха се правилата, премръзналите през това време бяха изнесени и заровени,да не ги ядат вълците, повечето чиготи изведнъж бяхме повишени във водачи. И се почна.

А тук организаторите разясняват правилата.

Естествено, понеже сме благородни и справедливи, първо дадохме шанс на езичниците да се спасят…Докато течаха преговорите организирахме малка тренировка по боен строй в лагера, изнесохме още двама трима премръзнали и някой се сети че огъня не е никак лоша идея.
Преди да го запалим обаче направихме едно меле с езическта сган. Тогава осъзнахме, че две демидж на стрелите е много, особено когато противника е двойно повече от тебе, а стрелците му са една трета от собствената ти армия. Десет секунди по-късно се отправихме към мъртвилника. Докато чакахме лелеяното възлресение вече имахме огън, запален с мокри съчки и няколко дезодоранта.
Здравец чиготски пък извади някои спасителни благини – домашна ракийка и подлютен боб яхния, напъхан в двулитрово шише от кола.

някъде тук тече бой

Духа в рицарския лагер се повдигна (може би от алкохола) и направихме още една атака, тоя път с доста по-сериозна организация. Държахме строя добре докато някой не извика „Напред“ и всичко свърши. Е докато чакахме се подгряхме още с ракийка и бобец. Някой от народа взеха да с епоупражняват и да се стоплят. Пак се почнаха преговори.
Докато те течаха се събрахме с останалите чиготци,даодхме някакви идеи на народа и се заехме да се разправяме със стрелците. Чарджнахме яко, разпръснахме строя погански и стрелците се разбягаха…ама много бягат тея гадини, че и не можеш да ги догониш, щото непрекъснато някой самоубиец се опитва да те спре. Е някой спря играта,езичниците се окопитиха и преди да се усетя ме наобградиха и убиха. Неовлно хлопнах един враговете по носа…(сър Мармот), за което съжалявам, ама случва се. По някое време дойдоха подкрепления, ама май не само за нас. Не помня
Следващите един-два часа ми се губят подробностите, освен че беше адски студ и дори огъня не можа да ме стопли.

Тук виждаме представителки на култа към Жътвата🙂

Накрая направихме една-две финални битки със също неблагоприятен резултат и приключихме.
Връщането беше почти очаквано от повечето хора, настудували се там. Заровихме и последните премръзнали и тръгнахме обратно. На спирката имаше дуели, четриели и т.н. И чакането на автобуса беше вечно. Най-накрая дойде една мъничка 69-ка, в която се събрахме като сардини в консерва.
Ще пропусна безкрайните пътувания и ще прескоча на най-важното – кръчмата.
След всичко се събрахме в едно заведение (май „Чифлика“ се казваше) и се отдадохме на пиене йедене… и безкрайните разкази кой какво е преживял. Боба беше страхотен, чесновите хлебета също. За жалост се наложи варненската групичка да си тръгнем малко рано, но вярвам че останалите са допили и за нас.
Докато се приберем в Здравковата квартира имах чувството че са минали дни. Мразя софийския градски транспорт. Трябва да чакаш вечно!

Остатъка от вечерта премина в квартирата на Здравко – нашия софийски чигот, пушене на наргиле и игра с плъховете му. Видите ли той си има два домашни,женски плъха,които са изключително дружелюбни и сладки…

Резюме на Ларпа: Страхотна атмосфера, само студа разваляше нещата.
Органзиаторите се бяха справили блестящо, а ако се взимат в предвид и обстоятелствата и повече.
Ситуацията за жалост стана небаласнирана в наш ущърб, но дори това може да се впише в света. Почти нямаше спирания на играта. Единствено се случи един или два пъти да не ми отчетат удар, но и аз го направих веднъж…адреналилна си казва думата и не винаги усещаш когато те положат. Беше изключително готино преживяване, а и визията на хората беше доста над това,което обикновено се вужда.
Имаше няколко инцидента с хора,които се осакатиха на собствените си брони, но предполагам с времето ще се научат да си обезопасяват екипировката.
О и нищо не беше ръждясало, което беше страхотно!

Ден 2:
Станахме рано-рано, към 11, моткахме се, ядохме и си спретнахме среша с Gadina prokleta и една девойка, чието име за жалост не помня…помня само че е братовчедка на наша Калинка Чиготска. Напазарувахме малко въглени и екстри за наргиленцето и отидохме в едно много приятно заведение – Адамс пъб. По това време бях приключил с парите и добре че беше Калинка за да ме спаси,а и Васко по късно. Накрая оставихме Калинката във вещите им ръце и тръгнахме към следващия ангажимент
Следобеда пък навестихме друга част от софийските ларпаджии в едно заведение, ча което дълго ще пазя спомен – „Трето Полувреме“.Там разкрихме тайните на шит-апокалипсиса и прекарахме страхотно време в ръсене на простотии.

Ден 2-ри…по някое време

Останалото беше общо взето прозаично – обикаляне напред-назад, качване във влака. Обсъждане на ситуацията, грешки в тактиката и т.н. На следващия ден пристигнахме във варна тотално съсипани и вонящи на пот, кръв, алкохол, път, желязо и смазка. Но пък доволни

4 коментара

  1. Ахааа !!!
    Яко. Ех, не знаех, че сте останали и втори ден… Щях да дойда… Ам, за заровените – страшно си звучи😛


  2. Кво да правиш, студ и бахър…


  3. И пак не се обадихте като идвахте в София! Гадове!


  4. Виновни сме…За следващия път ще се реваншираме



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: